Аналитичният мислител

Аналитичният мислител е резервиран и спокоен човек. Той обича да достигне до основата на нещата – любопитството е едно от най-силните му вътрешни подбуди. Той иска да знае, какво сплотява света отвътре. Аналитичният мислител не се нуждае от нищо повече, за да бъде щастлив, тъй като е скромен човек. Много математици, философи и учени могат да се открият в този тип. Те ненавиждат противоречията и нелогичността; със своя остър разум те бързо и всестранно осъзнават моделите, принципите и структурите. Те са особено заинтересовани от фундаменталната природа на нещата и теоретичните познания; за тях не е задължително важно да ги прилагат в практически действия или да споделят своите съображения и мнения с други. Аналитичният мислител предпочита да работи на спокойствие и сам, а неговата способност да се концентрира е по-ярко изразена, отколкото при другите личностни типове. Той е открит и се интересува от нови информации.

Аналитичният мислител се интересува слабо от ежедневните неща – той прилича малко на „разсеян професор”, чийто дом и чието работно място изглеждат хаотично и който се занимава с банални неща като например физически потребности само тогава, когато това е неизбежно. Признанието на неговата работа не играе важна роля за него; изобщо той е съвършено независим от социални отношения и е много самостоятелен. Често аналитичният мислител оставя в обкръжението си впечатлението, че е арогантен или сноб – особено тогава, когато със своята сурова, често (дори и оправдана) критика и непоклатима увереност в самия себе си не се стеснява да говори директно. На некомпетентните събеседници не им е изобщо лесно с него. Този който обаче спечели неговия респект и интерес, открива в него един много остроумен и интелегентен събеседник, който изумява останалите с отличната си наблюдателност и сух хумор.

Аналитичният мислител спада към интровертирания тип мислители. Общуването с другите, работата в екип и постоянната обмяна с другите си приемат от теб само в определени граници - ти предпочиташ много повече да работиш сам и да следваш необеспокояван мисълта си. В повечето случай ти оставяш между теб и останалите едно критично разстояние, което от една страна ти дава възможност да бъдеш неподкупен и остър наблюдател на живота, какъвто си, което обаче може да се преодолее от друга страна от много малко хора.

Това се дължи и на факта, че ти не държиш особено много да споделяш с другите мисловния си свят. По правило ти е достатъчно да изясниш нещо сам за себе си или да разбереш нещо; постоянният брътвеж на околните по - скоро те изнервя. Ти предпочиташ да работиш по възможност независимо от другите и да имаш много време и спокойствие на разположение, да се концентрираш върху това, което е действително важно за теб: структуриране на идеи, анализиране на комплексни зависимости, обясняване на вселената и нейните правила и логичното анализиране на системи.

Ти попиваш като гъба новата информация, а твоята памет е легендарна. Каквото си научил веднъж, не го забравяш никога – освен ако то в един момент стане толкова маловажно, че е по-добре да го изтриеш от твоята памет. Към твоите силни страни спадат креативно розрешаване на проблемите и развитието на смели визии за бъдещето. Едновременно с това ти си най-строгият и рационален критик на своите собствени идеи, всяка от тях се проверява строго и при най-малкия признак на противоречие или нелогичност тя се отхвърля незабавно. В работното ежедневие ти оставяш в повечето случаи осъществяването на идеята на други и вместо това се обръщаш към нови теоретични разсъждения. Поради това преди всичко в случай на самостоятелност (която е добре за теб) е важно да си обкръжен от няколко „практически” ориентирани и надеждни сътудници, които се грижат за това, твоите гениални предложения за решения да се превърнат в реалност. Това е добре и защото ти мразиш детайлната работа и не се занимаваш с удоволствие с очевидното. Професии, които се занимават предимно с точност и систематично изпълнение на рутинни дейности, биха били за теб мъчение.